Високите нива на калций в урината са най-честият рисков фактор за бъбречни камъни. Причините за високите нива на калций в урината са много, но най често срещаната е повишена абсорбция (усвояване) на калций в тънките черва. В този случай се препоръчва умерено намаляване на калция в храната. Не се препоръчва драстично намаляване, защото това може да доведе до образуване на калциево-оксалатни бъбречни камъни (виж. Оксалатни камъни).

Ако нивата на калций не се повлияят от умереното му намаляване в диетата, се препоръчва добавяне на целулозни препарати, които свързват калция още докато е в тънкото черво и не позволяват той да се абсорбира и да стигне до бъбреците.

Друга причина за образуването на калциеви камъни е неспособността на бъбрека да задържи калция (т. нар. бъбречна хиперкалциурия). При това състояние бъбрекът освобождава голямо количество калций в урината дори и когато съдържанието на калций в кръвта е ниско. В този случай пациентите не се повлияват добре от диета, бедна на калций. В лечението основно място заемат тиазидните диуретици.

Свръхпродукцията на паратхормон също води до образуване на калциеви бъбречни камъни. Паратхормонът се произвежда от паращитовидните жлези – четири малки телца, разположени около щитовидната жлеза в областта на шията. Този хормон регулира нивата на калций в кръвта. Високите му нива водят до високи нива на калций. Бъбречните камъни образувани при това състояние са най-често от калциев фосфат и съставляват около 5% от всички камъни. Лечението на това състояние е основно хирургично: отстранява се жлезата, секретираща излишното количество паратхормон.

Неспособността на бъбрека да задържи фосфор (бъбречна хиперфосфатурия) е рядко заболяване, при което бъбрекът отделя фосфор в урината и така принуждава организма да повиши усвояването на фосфора от храната. Механизмът, по който организмът повишава усвояването на фосфора от храната, действа и върху калция, в резултат на което и неговите нива се повишават – както в кръвта, така и в урината. Това води до образуване на калциеви камъни. В този случай лечението се извършва с калиев ортофосфат.

При бъбречната тубулна ацидоза бъбреците не могат да изхвърлят киселините от тялото, в резултат на което те се натрупват в организма и повишават неговата киселинност. При две трети от тези пациенти се развива БКБ, която понякога е много тежка и може да доведе до фатален край. За това заболяване е характерно ниското ниво на цитрати в урината, които са един от основните фактори, блокиращи процеса на камъкообразуване. Лечението се извършва основно с калиев цитрат. За съжаление, този дефект не може трайно да бъде отстранен, но докато пациентът приема адекватно количество калиев цитрат, той не страда от бъбречни камъни.

Друга причина за образуването на калциеви камъни е неправилният начин на живот, като например: злоупотребата с препарати, съдържащи витамин D, обездвижването, прекомерната консумация на храни, богати на калций, свръхдозирането на антиацидни средства, както и драстичните диети за отслабване. При тях рискът от образуване на бъбречни камъни изчезва, веднага след като се коригира подлежащата причина.

Лечението и профилактиката на калциевите камъни включват корекция на хранителните навици (диета) и медикаменти.

Ограничаването на калция в диетата трябва да е умерено: количеството му не бива да пада под 600 mg на ден.

Намаляването на натрия, кофеина и животинския белтък също помага за понижаване на калция в урината. Храни с богато съдържание на фибри (като пшеница, ориз и овесени трици) намаляват с 20 до 30% количеството на отделяния с урината калций.

Солта повишава калция в урината по няколко механизма, затова е желателно дневният прием на сол да се намали.

Пикочната киселина в урината също води до повишаване на отделяния калций и увеличава риска за образуване както на калциеви, така и на уратни камъни.

От една страна, пикочната киселина образува кристали, които се превръщат в ядра, около които се утаяват калциевите соли. А от друга страна, високите нива на пикочна киселина подкисляват урината и неутрализират действието на цитратите, които са най-важните инхибитори (потискащи фактори) на процеса на образуване на бъбречни камъни. Основният източник на пикочна киселина е белтъкът от храната. Затова при риск от образуване на калциеви камъни се препоръчва и ограничаване на дневния прием на белтък в умерени граници.

Лечението на калциевите камъни е насочено главно към предотвратяване на повторното им появяване. Веднъж образувани, вече е много трудно да бъдат разградени по химичен път, за разлика от уратните камъни. Когато калциевият камък не може да се елиминира спонтанно от организма, може да се наложи отстраняването му чрез литотрипсия или по хирургичен път.

Целулозните препарати (целулозен натриев фосфат) свързват калция от храната още докато е в тънкото черво и не позволяват той да се абсорбира и да стигне до бъбрека.

За съжаление те имат редица странични ефекти и се препоръчват едва когато всички останали методи са изчерпани.

Ортофосфатите намаляват калция в урината до 50%, като потискат чревната му абсорбция. Адекватните нива на фосфор в кръвта допринасят за нормализиране на повишената активност на витамин Д, който увеличава нивата на калция в кръвта. При адекватно лечение с ортофосфати образуването на калциеви камъни спира при 90% от пациентите.

Калиев цитрат е най-ефикасният естествен инхибитор на калциевите камъни. Той блокира образуването на кристали и по-нататъшното формиране на камъни при двата основни типа калциеви камъни: калциев фосфат и калциев оксалат. Препаратите с калиев цитрат са особено ефикасни в комбинация с тиазидни диуретици. От една страна, калиевият цитрат повишава нивата на цитрати в урината, с което не позволява образуване на калциеви камъни. От друга страна, калият от състава на калиевия цитрат улеснява абсорбцията на калциеви йони в тубулите на бъбрека. Така при адекватни нива на калий в урината бъбрекът няма възможност да отдели голямо количество калций.

Тиазидните диуретици са познати още като “обезводняващи”. Те увеличават обема на урината, като принуждават бъбреците да я произвеждат в по-голямо количество от обичайното. Така намаляват нивата на калций в урината с 30 до 50%.

Билковите чайове се използват от векове и са традиционни средства в българската народна медицина. Обичайно те съдържат листа от мечо грозде, свила от царевица, дръжки от череши или други билки с леко диуретично действие. Прилагат се с цел да се увеличи количеството на отделената урина и да се подпомогне извеждането на камъкообразуващите вещества.

На пациенти с калциеви камъни се препоръчват слабо минерализирани и алкални води от Хисар, Момина баня, Горна баня, Меричлери и други.

Оксалатите нямат полезна функция в човешкия организъм. Те представляват отпаден продукт, който се отделя в черния дроб при преработката на белтъци.

Половината от оксалатите в организма попадат чрез храната. Оксалати се съдържат в почти всяко растение, където те изпълняват функцията да свързват калция в неразтворими съединения, които се натрупват в листата и кората на растението, и в последствие се елиминират при листопада. Така растенията се освобождават от излишните калций и оксалати.

При хората нещата стоят по-различно.

Оксалатите са основен фактор в образуването на бъбречни камъни, с 15 пъти по-голям потенциал от калция. Оксалатите се освобождават от храната в процеса на храносмилането, след което в тънките черва се свързват с калция и образуват неразтворими химични съединения (соли), които не могат да се абсорбират и напускат храносмилателната система с изпражненията.

Свободните оксалати, които не успяват да се свържат с калций, се абсорбират напълно веднага щом попаднат в дебелото черво. Това е една от причините да не се препоръчва диета с много ниско съдържание на калций.

При хора с нормален метаболизъм около 10-15% от оксалатите в храната се абсорбират в храносмилателната система и попадат в урината. При пациенти с оксалатни камъни този процент е приблизително 50.

Увеличените нива на оксалати в организма се дължат както на прекомерен прием на храни, богати на оксалати, така и на недостиг на калций, магнезий и витамин В6 в храната. Високите нива на оксалати могат да се предизвикват и от някои заболявания на черния дроб и червата.

Лечението при оксалатните камъни е насочено главно към намаляване на количеството на постъпващите в организма оксалати с храната и към отстраняване на другите фактори, които допринасят за повишаване на нивото им в кръвта и урината.

Водещата предпазна мярка си остава диетата, която трябва да бъде бедна на оксалати, бедна на мазнини (мазнините увеличават абсорбцията на оксалати в червата) и богата на калций (1 грам на ден). Дневният прием на белтъчини също трябва да бъде намален.

Добавяне на цитрати противодейства на повишената киселинност, която често съпътства заболяванията, водещи до образуване на оксалатни камъни.

Вещества, свързващи оксалатите (като калциев цитрат, желязо, алуминий и холестирамин), понижават нивата на свободния оксалат в дебелото черво.

Витамин В6 в дози до 200 mg на ден намалява производството на оксалати в черния дроб.

Ортофосфатите (намаляват нивата на калция в урината – основното вещество, което се свързва с оксалатите и образува бъбречни камъни. В този смисъл всички средства, насочени към нормализиране нивата на калций в урината, са полезни в лечението на оксалатната БКБ.

Препоръчват се слабо минерализирани и алкални води от Хисар, Момина баня, Горна баня, Меричлери и други.

За да прегледате диетите, посетете страница: Диета при оксалатни камъни.

Камъните, образувани в инфектирана среда, са около 10% от всички бъбречни камъни. Те са съставени главно от магнезиево-амониев сулфат и калциев фосфат и могат да се образуват при наличие на инфекция в пикочно-половата система (ППС). Някои бактерии правят урината алкална (основна), като разграждат веществата отговорни за естествената й киселинност. Инфекциозните камъни могат да възникнат единствено в такава алкална среда, затова тяхното основно лечение е насочено срещу инфекцията.

Те стават големи и са разклонени подобно на еленови рога, като понякога могат да заемат цялото свободно пространство в бъбрека. Докато има инфекциозен камък в бъбрека, инфекцията не може да бъде елиминирана напълно. Дори и след оперативно отстраняване или литотрипсия, ако в ППС остане фрагмент от камъка, инфекцията ще се повтори. Ако камъкът не бъде елиминиран, може да причини бъбречна недостатъчност при до 30% от пациентите.

Лечението на тези камъни е комплексно и често изисква оперативна намеса. Прилагането на антибиотици, ефикасни срещу причинителя на инфекцията, е от първостепенно значение.

Приемането на голямо количество течности, които подкиселяват урината, също е от голяма полза. В този случай силно препоръчителна е минералната вода от Михалково и Стефан Караджово. Алкалните минерални води трябва да се избягват.

За да прегледате диетите, посетете страница: Диета при инфекциозни камъни.

Тези камъни се образуват при хора с генетичен дефект, при който е нарушен метаболизмът на аминокиселината цистин, в резултат на което нейното съдържание в урината е високо и създава предпоставка за утаяване и образуване на бъбречни камъни.

Този генетичен дефект се среща при 1 на 20000 души и представлява около 2% от бъбречните камъни при възрастните. При засегнатите хора образуването на бъбречни камъни започва още от детска възраст и затова цистиновите камъни съставляват 10% от случаите с камъни в бъбреците при децата.

Разтворимостта на цистина във вода (урина) зависи до голяма степен от нейната киселинност. При повишаване на киселинността на урината разтворимостта на цистина намалява. Затова в лечението на цистинови камъни се препоръчва:

Увеличен прием на течности и вода – 3-4 литра на ден, поддържане рН на урината в стойности около 7,5 като pH на урината не трябва да надхвърля 8, защото тогава започват да се утаяват фосфатните соли и има риск от образуване на фосфатни камъни. Също така ограничаване на приема на сол води до намаляване на отделянето на цистин. Ограничаване на метионина в диетата и прием на медикаменти, намаляващи концентрацията на цистин в урината – Penicillamine, Alpha MPG (Thiola), Bucillamine; приемане на Каптоприл – средство за намаляване на кръвното налягане, което се свързва с цистина и образува химично съединение, 200 пъти по-разтворимо във вода от цистина. Каптоприлът е особено подходящ при пациенти с високо кръвно налягане.

Препоръчва се приемът на минерални води от Наречен, Момин проход, Хисаря, Горна баня.

За да прегледате диетите, посетете страница: Диета при цистинови камъни.