Бъбречните камъни са твърди кристали, които се образуват във вътрешността на бъбреците вследствие на редица подлежащи фактори.
Бъбречните камъни варират по размери – от връх на молив до топка за голф и причиняват агонизираща болка в областта на кръста и корема.
Камъкът, който се образува в бъбреците и блокира пътя на урината, е може би най-болезненото нещо, което може да се случи в живота на човек. Болката е по-силна от огнестрелна рана, счупена кост, изгаряне и дори раждане.
В близкото минало лечението и профилактиката на БКБ са се свеждали главно до препоръката да се пият повече течности и да се избягват храни, богати на калций. Днес, развитието на науката допринесе за по-задълбочено разбиране на причините и механизмите за образуване на камъни и съответно – за много по-ефективно клинично лечение.
В момента в България от бъбречни камъни страдат около 400 хиляди души. Хората, които до края на живота си ще образуват бъбречен камък, са над 800 хиляди. България се счита за ендемичен район за бъбречно-каменна болест (БКБ) и се характеризира със значително по-висока честота на заболяването от средната за Европа. Живеещите в райони с мека вода (с ниско съдаржание на минерали) са по-склонни към образуване на бъбречни камъни, отколкото живеещите в райони с твърда вода (с високо съдаржание на минерали).
________________________________________
Според епидемиологичните данни на БКБ се дължат от 7 до 10 от всеки хиляда хоспитализации. Един на всеки 10 души е с риск да развие БКБ на даден етап от живота си.
В резултат на естествените процеси на синтез и разграждане на мускулната тъкан, в организма се образуват отпадни продукти, които постъпват в кръвта. При преработката на храната също се образуват отпадни метаболити, които, ако не се отделят от организма, могат да се натрупат в кръвта и да причинят сериозни увреждания.
Именно бъбреците са органът, в който се преработват и се отделят окончателно отпадните продукти от метаболитните процеси в организма. През тях всеки ден се филтрират около 200 литра кръв, за да се отделят около 1,5 литра урина, която съдържа отпадни вещества и вода. Водата и отпадните продукти се отвеждат до пикочния мехур по дълги тръбички от мускулна тъкан, наричани уретери. Уретерите изпомпват водата и отпадните продукти от бъбреците до пикочния мехур посредством движение наречено перисталтика: последователно свиване и разпускане на стените на уретера, което осигурява нормално движение на урината в посока към пикочния мехур. Пикочният мехур съхранява урината до нейното елиминиране чрез акта на уриниране.
Няколко са рисковите фактори, които допринасят за образуването на бъбречните камъни. Те могат да бъдат сведени до пет химически причини:
1. Наличие на много калций в урината (хиперкалциурия)
Калцият е полезен за организма. Той участва в изграждането на костите и зъбите. От друга страна, калцият влиза в състава на над 85% от бъбречните камъни.
Обикновено на повечето хора с калциеви камъни се препоръчва да ядат храна, която е бедна на калций, но за съжаление в някои случаи това е погрешен съвет. В храносмилателната система калцият се свързва с оксалатите и по този начин те не се абсорбират и не се превръщат в бъбречни камъни. Когато калцият в храната е недостатъчен абсорбцията на оксалати в червата се увеличава, което повишава риска от образуване на бъбречни камъни.
Калциевите камъни се образуват по няколко причини:
2. Наличие на много оксалат в урината (хипероксалурия)
Оксалатът е органично химично съединение, което се свързва здраво с калция и формира изключително твърди камъни. Оксалатите попадат в организма с храната, но могат да се образуват и в черния дроб като отпадни продукти от някои метаболитни процеси. Намаляването на оксалатите в храната значително намалява образуването на оксалатни камъни в бъбреците.
3. Наличие на много пикочна киселина в урината (хиперурикозурия)
Пикочната киселина е отговорна за формирането на около 10% от бъбречните камъни, както и за заболяването подагра. Мъжете по-често страдат от този тип камъни. Пикочната киселина е отпаден продукт на протеиновата обмяна. Нейната разтворимост до голяма степен зависи от киселинността на урината. Ако урината е кисела, пикочната киселина не се разтваря и образува кристали, които формират бъбречните камъни.
4. Липса на достатъчно цитрати в урината (хипоцитратурия)
Цитратите са може би най-важният фактор (след водата), потискащ образуването на бъбречни камъни. При нормална концентрация цитратите пречат на образуването на калциево-оксалатни кристали и формирането на бъбречни камъни. Те повишават рН на урината и играят роля на естествено противокиселинно средство. Бъбречната тубулна ацидоза е състояние, при което бъбреците не могат да отделят киселина. Тя се натрупва в организма и създава предпоставки за образуването на множество камъни.
5. Недостатъчно количество приета вода и малък обем урина
Всичко, което води до намалено количество течности в организма, като недостатъчен прием на вода, обилно изпотяване или горещ климат, може да отключи процеса на образуване на бъбречни камъни.
Проблеми в храносмилателната система като хронична диария, колит и болест на Крон също могат да доведат до дехидратация и последващо образуване на бъбречни камъни. За достатъчен дневен прием на вода се приема количество от около 2 литра. Ако не се пие достатъчно вода – всички диети и медикаментозни лечения са обречени на неуспех.
Допълнителни рискови химични фактори са ниските нива на магнезий в урината, високите нива на цистин и натрий в урината, нарушената киселинност на урината и инфекциите на пикочно-половата система.
След първото образуване на бъбречен камък съществува голям риск от повторен епизод. Ако не се вземат предпазни мерки, при 50% от пациентите се образува втори камък в рамките на пет години. За 10-годишен период, рискът от повторно образуване на камък нараства до 75%. При някои пациенти заболяването е особено активно, приблизително 10% от всички болни с БКБ образуват над 10 камъка през живота си.
В някои случаи се стига до камък всеки месец, особено ако не се вземат адекватни предпазни мерки.
“Световният рекорд” за най-много образувани камъни от един човек е над 1000. Пиковата възраст за образуване на камъни е между 30 и 45 години.
Калкулаторът на Риска съдържа 1 общ и 6 специфични за пола въпроси. След като отговорите на всички въпроси, ще разберете какъв е рискът за образуване на бъбречни камъни при Вас, както и полезна информация за рисковите фактори и много полезни съвети.
Образуването и нарастването на бъбречните камъни протича без симптоми и човек даже не подозира, че има камъни в бъбреците до момента, в който не изпита силна болка.
Основният симптом при БКБ е болката.
Противно на вярванията, тя не зависи от размера на камъка и не се причинява от придвижването и надраскването на пикочните пътища от камъка.
В действителност болката се предизвиква от разтягането и свиването на пикочните пътища (уретерите), когато бъбречният камък заседне по техния ход. Тогава той блокира пътя на урината. Задържаната в уретера урина води да разтягане на стените му, които са изградени от мускулни снопчета и рефлекторно се съкращават ако бъдат разтеглени. Това разтягане и рефлекторно свиване на стените на уретера причинява бъбречната колика (болката). Така се обяснява и фактът, че бъбречните камъни не причиняват болка, когато са в бъбрека.
Понякога кризите са придружени от кръв в урината, чувство на парене при уриниране, по-често уриниране. Колкото по-близо е камъкът до пикочния мехур, толкова по-чести са позивите за уриниране.
Други симптоми, свързани с бъбречни камъни, особено при по-продължителна колика, са гадене, спадане на кръвното налягане до колапс, наличие на инфекция на пикочно-половата система, висока температура, повръщане, загуба на апетит и втрисане.
Диагнозата БКБ се поставя след физикален преглед от лекар, лабораторни и клинични изследвания.
1. Физикален преглед
По време на физикален преглед обикновено пациентът е неспокоен и “не може да си намери място”, което понякога прави прегледа доста труден. Лекото почукване в областта на бъбреците причинява много силна болка.
2. Лабораторни изследвания
а) Изследване на урина. Наличието на кръв в урината е класически симптом, макар че при 10-15% от пациентите с бъбречни камъни кръв не се установява. Урината се изследва и за наличие на инфекция, като се проверява дали съдържа левкоцити и бактерии.
б) Изследване на кръв за установяване с по-голяма точност на причината за образуване на бъбречните камъни. Основните показатели, които се следят са калций, пикочна киселина, паратхормон, фосфати, бикарбонати, хлориди, калий, натрий, урея, креатинин.
3. Образни изследвания
От образните изследвания най-често се прави ултразвуковото изследване. Компютърната томография (известна още като скенер) и обикновената рентгенография (обзорна рентгенография на корема) също намират важно приложение в диагнозата на БКБ. Интравенозната пиелография и ретроградната пиелография се използват все по-рядко, но в някои случай още са незаменими.
4. Определяне на химичния състав на камъка
При наличие на камък е задължително да се определи химичният състав на конкремента в минералогична лаборатория, защото така се улеснява установяването на причината, довела до образуването му.
Списъкът на лабораториите, предлагащи минералогичен анализ, можете да откриете на тази страница: Как да намеря лаборатория
Защо е важно пациентът да настоява за метаболитен тест?
Метаболитният тест представлява провеждане на поредица от изследвания, които имат за цел да установят кое нарушение в обмяната на веществата е довело до образуването на бъбречни камъни.
Това става като стриктно се прилага т. нар. лабораторен протокол за диагностициране на БКБ. Този протокол включва изследване на кръв и урина, която пациентът събира за период от 24 часа. Обикновено това се прави през почивните дни, а събраната урина се предава в понеделник за анализ. В 95% от изследваните по този начин пациенти се установява наличие на поне един рисков фактор за БКБ.
След като се определи коя е най-вероятната причина за образуване на камъни, може да се състави адекватна програма за лечение и профилактика. Точното определяне на тази причина предотвратява случаите на неправилно лечение и появата на усложнения.
Цената на извършените съгласно протокола изследвания многократно се изплаща, ако в резултат на правилна диагноза и превантивно лечение се избегнат разходите по лечение на усложненията и новите случаи на хоспитализации, литотрипсия и оперативно лечение.
Основни насоки за профилактика
Заедно с пълните изследвания и плана за профилактика, ето 5 основни стъпки, които да опитате. Не е гарантирано, че тези мерки ще проработят при всеки, но в повечето случаи ще помогнат да се намали вероятността от образуване на бъбречен камък.
Пийте повече течности.
Освен ако нямате бъбреци с нарушена функция, трябва да пиете достатъчно течности, за да произведете поне 2 литра урина всеки ден. Колко ще трябва да изпиете? Зависи от ситуацията Ви. Ако пиете достатъчно, урината Ви ще е прозрачна или леко жълта. Ако е тъмно жълта означава, че урината Ви е много концентрирана, така че калциеви или други кристали могат да се натрупат и да образуват друг бъбречен камък.
Яжте по-малко протеини както и по-разнообразна т.е. не еднотипна храна.
Повече протеин може да е предпоставка за бъбречни камъни. Препоръчителната порция на ден е приблизително 120 грама (зависи от теглото). Излишно количество протеин се преработва в мазнина, която променя условията на урината така че се увеличава вероятността от бъбречни камъни.
Намалете солта в ежедневието си.
За един възрастен максималното препоръчително количество натрии на ден е 2400 mg. Натрият, съдържащ се във солта, предизвиква увеличаване в количеството калции в урината, което увеличава вероятността от бъбречни камъни.
Започнете като ядете храната си без да добавяте сол. В повечето случаи вече получавате нужното количество от други храни, които по-принцип я съдържат.
Приемайте повече цитрат. Цитратът е химикал, който спира образуването на бъбречни камъни. Колкото повече се съдържа в урината Ви, толкова по-малки са шансовете за бъбречни камъни. Цитрат има в лимони, портокали и грейпфрут – така че включете тези цитруси в диетата си и пийте техни сокове.
След извършена процедура или преминаване на камък по естествен път е препоръчително да се приемат продукти като Неоренал Форте, които отпускат стените на пикочните пътища, като по този начин намаляват болката, увеличават диурезата, което спомага за изхвърлянето на бъбречните камъни. Неоренал Форте съдържа също лубрикиращи (смазващи) пикочните пътища вещества, които улесняват приплъзването на камъка при движението му в отделителната система. Попитайте Вашият лекар за препоръчителна продължителност на прием, за да намалите вероятността от повторно образуване на бъбречни камъни.
1. Лечение на бъбречна колика
Бъбречната колика представлява остра и внезапна болка, която възниква при камък в бъбрека или уретера.
Бъбречната колика е най-тежкият и най-чест симптом при пациентите с уролитиаза. Това е сериозно спешно състояние, изискващо адекватни мерки от страна на лекаря.
Като начало пациентът трябва задължително да се консултира със специалист, за да се изключат състояния като остър апендицит, панкреатит, холецистит, илеус и други.
Лечението на бъбречната колика изисква бързо и ефективно спиране на болката с болкоуспокояващи средства и преодоляване на спазъма на гладката мускулатура със спазмолитици.
По време на бъбречната колика се препоръчва покой на легло. Пациентите не трябва да се движат, да тичат, да скачат и да правят водни удари. Добър ефект имат и комбинациите на топли вани до 38-39 градуса и грейките в лумбалната област. Те действат успокояващо и намаляват спазъма на гладката мускулатура и спомагат за елиминирането на конкремента. Назначава се пиене на топли течности в неголямо количество.
Лечението на бъбречната колика най-често се провежда амбулаторно. При дълготрайни и затегнати бъбречни колики се препоръчва пациентът да се приеме в болница за по-нататъшно наблюдение в урологично, нефрологично, хирургично или вътрешно отделение.
Вашият лекар може да Ви предпише лекарства за болката и/или препарати като Неоренал Форте, които улесняват елиминирането на бъбречните камъни или на по-малките фрагменти, като отпускат стените на пикочните пътища, увеличават диурезата, което спомага за изхвърлянето на бъбречните камъни, също съдържат лубрикиращи (смазващи) пикочните пътища вещества, които улесняват приплъзването на камъка при движението му в отделителната система.
След отзвучаване на коликата пациентите подлежат на щателно изследване, за да се установи точната локализация на конкремента, неговата големина и настъпилите промени в бъбреците.
2. Лечение след бъбречната колика
През този период лечението е специфично и насочено към повлияване на причините, довели до образуването на бъбречен камък.
Общите профилактични мероприятия включват, както корекция на диетата и прием на повече течности, така и мерки за увеличаване на обема на произвежданата урина и предпазване от развитие на инфекции по наранените от бъбречния камък повърхности на ППС.
3. Принудително отстраняване на бъбречни камъни
Лечението ще помогне да бъдат премахнати бъбречните камъни, използвайки една или повече стратегии:
• Разбиване на бъбречния камък, за да може по-малките парчета да се отделят с урината (литотрипсия)
• Премахване на камъка през уретера (утероскопия)
• Хирургическо премахване на камъка от бъбрека (перкутанна нефролитотомия)
• Поддържане на уретера отворен използвайки временен стент (разширение)
Литотрипсия
Литотрипсията е процедура, използваща фокусирани шокови вълни за разбиване на бъбречни камъни.
Какво се случва по време на литотрипсия?
1. Подготовка. В повечето случаи ще Ви бъде приложено венозно успокоително лекарство, което ще Ви помогне да се отпуснете. След това ще легнете на специална манипулационна маса.
2. Намиране на камъка. Вашият лекар ще използва рентген или ултразвук, за да намери камъка. Вие ще бъдете позиционирани, така че камъкът да е разположен в права линия спрямо генератора на шокови вълни.
3. Разбиване на камъка. Когато камъкът е разположен правилно, генераторът ще изпрати приблизително 2 000 до 3 000 шокови вълни към него. Шоковите вълни ще разбият камъка на малки парчета. Обикновено можете да се приберете вкъщи в същия ден и малките каменни парчета ще се изхвърлят сами от организма.
Уретероскопия
Уретероскопията е механично придвижване на катетър през пикочния мехур и уретера, за да бъде премахнат бъбречният камък.
Какво се случва по време на уретероскопия?
1. Обща анестезия. Ще Ви бъде предоставен медикамент, който да Ви упои по време на процедурата, за да не я усетите или запомните.
2. Внасяне на уретероскопа и намиране на камъка. Вашият лекар ще вкара катетър (малка тръба с камера наречена уретероскоп) във Вашата уретра, нагоре през пикочния мехур и после през уретера, за да намери камъка.
3. Премахване на камъка. Някои камъни могат да бъдат изтеглени, използвайки малка „кошничка“, закачена за края на уретероскопа. Други камъни ще трябва да бъдат раздробени със специален лазер, прикачен за уретероскопа, преди да могат да бъдат премахнати с кошничката.
4. Вкарване на стент. Стентът (малка тръбичка) често се поставя в уретера. Стентът е временен и трябва да бъде премахнат след няколко седмици.
Перкутанна нефролитотомия (PCNL)
Перкутанна нефролитотомия е операция, която отстранява бъбречния камък директно от бъбрека. За големи камъни (10 mm до 20 mm или повече) най-бързият и най-лесен начин е хирургът да подходи директно от кръста Ви, да проникне в бъбрека и да премахне всички парчета от камъка.
Какво се случва по време на перкутанна нефролитотомия?
1. Обща анестезия. Ще Ви бъде предоставен медикамент, който да Ви упои по време на процедурата, за да не я усетите или помните.
2. Вкарване на тръбичка. Лекарят Ви ще направи малък разрез на кръста Ви и ще вкара малка тръбичка наречена нефроскоп. Използвайки рентген, лекарят Ви ще позиционира нефроскопа директно в бъбрека.
3. Премахване на камъка. Използвайки ултразвук или лазер, Вашият лекар ще раздроби камъка на малки парчета. Парчетата ще бъдат премахнати през нефроскопа.
4. Вкарване на стент. В някои случаи се поставя уретерен стент по време на операцията.
5. Кратък престой в болница. В повечето случаи би Ви се наложило да престоите в болница 1-2 дни. Нефроскопът ще остане в бъбрека Ви. Тръбичката ще излиза директно от кожата на кръста Ви и ще източва бъбрека докато урината се пречисти и подуването спадне.
За уретерните стентове
Уретерният стент е малка, куха тръбичка, която минава от бъбрека до пикочния мехур и остава там няколко седмици след премахването на бъбречния камък. Стентът Ви помага по 3 начина:
• Държи уретера Ви отворен. Уретерът Ви ще е очаквано подут след процедурата по премахване на бъбречния камък. Стентът ще пречи на това подуване да блокира уретера.
• Предотвратява сериозна болка след процедурата. Ако уретерът Ви е подут толкова, че да е блокиран, може да изпитвате сериозна болка 3 до 7 дни. Със стент, урината ще протича свободно и няма да изпитвате тази болка.
• Ще разшири уретера, така че фрагментите от бъбречния камък да преминават по-лесно след процедурата.
Стентът от своя страна също причинява някои временни затруднения.
Попитайте Вашия лекар какво да очаквате.
4. Профилактика
Основни насоки за профилактика
Заедно с пълните изследвания и плана за профилактика, ето 5 основни стъпки, които да опитате. Не е гарантирано, че тези мерки ще проработят при всеки, но в повечето случаи ще помогнат да се намали вероятността от образуване на бъбречен камък.
Освен ако нямате бъбреци с нарушена функция, трябва да пиете достатъчно течности, за да произведете поне 2 литра урина всеки ден. Колко ще трябва да изпиете? Зависи от ситуацията Ви. Ако пиете достатъчно, урината Ви ще е прозрачна или леко жълта. Ако е тъмно жълта означава, че урината Ви е много концентрирана, така че калциеви или други кристали могат да се натрупат и да образуват друг бъбречен камък.
Повече протеин може да е предпоставка за бъбречни камъни. Препоръчителната порция на ден е приблизително 120 грама (зависи от теглото). Излишно количество протеин се преработва в мазнина, която променя условията на урината така че се увеличава вероятността от бъбречни камъни.
За един възрастен максималното препоръчително количество натрии на ден е 2400 mg. Натрият, съдържащ се във солта, предизвиква увеличаване в количеството калции в урината, което увеличава вероятността от бъбречни камъни.
Започнете като ядете храната си без да добавяте сол. В повечето случаи вече получавате нужното количество от други храни, които по-принцип я съдържат.
Диетата при оксалатни камъни не трябва да съдържа повече от 50 mg оксалати дневно:
Храни с ниско съдържание на оксалати. Съдържат по-малко от 2 mg оксалати на порция. Може да ги консумирате без ограничение.
Храни с умерено съдържание на оксалати. Съдържат от 2 до 7 mg оксалати на порция. Може да консумирате не повече от 3 от тези храни, на ден.
Храни с високо съдържание на оксалати. Съдържат повече от 7 mg оксалати на порция. Избягвайте тези храни.
Амониево-магнезиевите фосфатни камъни са съставени от едно просто съединение – магнезиево-амониев фосфат (MgNH4PO4). Те често са наричани инфекциозни камъни, защото са свързани с инфекции на пикочните пътища.